Запознай се с Христо Блажев

Какъв герой е Христо Блажев?

Христо: Книжен със сигурност, ако бях в „Супер Марио”, щях да съм постоянно висок, да мятам книги по хищните растения, костенурките и оня проклет огнедишащ дракон  във финалните нива. Но вън от шегата, аз съм човек, който не си пада по почивките, работи си упорито час след час и година след година, не съм получил нищичко даром и наготово, а като мравка съм си преследвал и покорявал целите.

Три цвята, които най-ярко отразяват твоя SPIRIT?

Христо: Еха, това не е лесен въпрос. Може би първият е дървесно кафяво, като класическа секция, която трябва да бъде препълнена с книги. Вторият ще да е синьото, като любимия „Левски” и като основния цвят, който се появява по кориците ми, подозирам заговор на художниците и дизайнерите, с които работя. И накрая, но най-важен, ще да е оня неуловим цвят на очите на любимото момиче, там се отразява Вселената.

„Какво четеш” в момента?

Христо: Обичайно за мен е да чета по няколко книги наведнъж – една за тролея, една в офиса и поне една нехудожествена у дома, по която си водя записки. Та в момента са „Време за чакали” на Лора Лазар, любимата ми българска криминална авторка; „Фатална изневяра” на Джон Лескроарт, която чета финално преди влизане под печат; а у дома в ръцете ми е биографията на основателя на Nike Фил Найт – „Изкуството на победата”.

Спомен от първата книга, която прочете…

Христо: Тук наистина не мога да отговоря, кой знае коя книга съм прочел първо, още на 4-5 години сричах из детски книжки и вестникарски заглавия. Но пък помня ясно и съм чел поне пет-шест пъти първата книга, която си купих сам в първи-втори клас със спестени пари от закуски – „Юрски парк” на Майкъл Крайтън.

Мисли след последната книга, която прочете…

Христо: Една книга с красиво име: "Тихата вяра в ангели" на Р. Дж. Елъри, която всъщност е литературен трилър за сериен убиец, който отнема не само животите на набелязаните си жертви, но и краде детството на няколко хлапета, които растат в сянката на ужаса. Внушителна книга с умела криминална интрига, мисля си, че това е начинът да напишеш книга за детството и неговата магия - понякога светла, понякога тъмна.

Какво всъщност означава изразът „хубава книга”?

Христо: Това е едно безкрайно неуловимо качество – като администратор на голяма книжна група виждам всякакви крайности: от отричане на доказани класики до преклонение пред слабовати книжлета с банални послания. Но с количественото натрупване идват и качествените промени във вкуса – или поне ужасно много ми се иска това да е вярно. Та „хубава книга” е тази, която смяташ за такава след първите 1000 прочетени.

Трите най-запомнящи се заглавия, които прочете през 2017 г.

Христо: Хм, не е лесно, но веднага в главата ми идват „Татко” на Уилям Уортън, една незаслужено позабравена голяма класика, новият роман на Милен Русков – „Чамкория”, и солидната тухла  “Ефектът „Луцифер” на Филип Зимбардо, който описва колко лесно добрите хора се превръщат в чудовища под натиска на обстоятелствата.

Когато не чете, Христо…

Христо: …спи… Хаха J Почти вярно е това, между другото, но все пак в останалото време е безкрайната бумащина, с която е свързана редакторската работа, малко волейбол и бири с приятели, и тук-таме по нещо лично, което трябва да вземе по-доминираща позиция рано или късно.

Срещал ли си литературен образ, в чийто SPIRIT се припознаваш?

Христо: Всъщност не, такъв работохолик няма как да бъде интересен литературен герой – но ми се иска един ден поне малко да приличам на някои от героите на любимия ми писател Ромен Гари, които са способни да захвърлят целия свят и всичко постигнато заради любовта и нейната омая. Но това остава за бъдното.

Защо Христо прие предизвикателството на SPIRIT ТРАНСФОРМАЦИИ?

Христо: Защото след толкова години най-сетне открих книгата, която искам да напиша, и ми беше нужна промяна в дома ми, където ще работя. Ясно си давам сметка, че умея да пиша, но не и да градя интригуващи сюжет и герои, затова досега се въздържах да причиня на българската литература поредния насилен средняшки роман, с каквито са пълни рафтовете на книжарниците. Но пък сега намерих темата, която ме интригува, и в която мога да се потопя – ще бъде малко историческо изследване, малко записани спомени на важни хора, малко митология на един период, който няма да се върне. Засега обаче не съм готов да разкрия повече J


към spiritpaints.bg